Цветан Цветанов пред ФАКТИ: Спорил съм с Борисов за загърбването на структурите за сметка на зависимости от ДПС​

Какво е ГЕРБ почти две десетилетия след нейното създаване... Каква е днес ролята на Бойко Борисов, има ли зависимости, които са довели до отлив на доверие и електорална подкрепа, има ли в партията вътрешнопартийната демокрация, какви са били отношенията с ДПС. А политическите репресии срещу ГЕРБ… Има ли потенциал президентът Румен Радев като политически играч на терен… Пред ФАКТИ говори Цветан Цветанов, председател на партия „Републиканци за България“.​

Г-н Цветанов, преди 19 години учредихте ГЕРБ. Бойко Борисов днес е лидер, но какво е ГЕРБ днес – политическа партия или еднолична партия?
- За съжаление, ГЕРБ днес трудно може да бъде наречена модерна политическа партия. Имаше колективност, ясни принципи, номинационни събрания за кметове, съветници и депутати, вътрешен дебат по местни, регионални и национални теми. Днес решенията се вземат еднолично без мнението на структурите по места. Това е огромна разлика с партията, която създадохме през 2006 година, когато бях първи председател на ГЕРБ.

- Какво е Борисов без ГЕРБ и какво е ГЕРБ без Борисов?​
- Борисов без ГЕРБ е политик без партийна и структурна подкрепа, докато ГЕРБ без Борисов би имала шанс да се реформира, да се върне към принципите и да възстанови доверието.​

Проблемът е, че през последните години партията беше надграждана като напълно зависима от един човек, което я прави уязвима.​

Неслучайно и днес протестите, които видяхме, бяха насочени срещу Борисов, а не срещу ГЕРБ, защото в партията има много стойностни хора.

- Виждате ли човек, който може да наследи Борисов в ГЕРБ?
- Мисля, че в момента всички, които са там, са повече конформисти – хора, които от негови опоненти се превърнаха в ревностни поддръжници. Например Тома Биков, Деница Сачева, Даниел Митов, Мирослав Боршош, Костадин Ангелов, дори Рая Назяран. Те никога не са живели с каузата и с това, срещу което ние сме се противопоставяли и сме ограничавали тази зависимост, която Борисов изгради през последните години с ДПС.​

- В първите парламентарни избори през 2009 г. ГЕРБ получи доверието на над 1 600 000 българи. Днес са 600 000. Само послушните ли останаха?
- Партията се управлява хора, които не задават въпроси, защото тези, които имаха характер, позиция и експертиза, бяха постепенно изтласкани или напускаха обидени от отношението и начина, по който се развива ГЕРБ през последните пет-шест години. Решенията се взимат от хора, които нямаха нищо общо с каузата на партията.

- Какъв е основният проблем в ГЕРБ днес?​
- Големият проблем е, че партията днес няма защитния механизъм на имунизация, който имаше през 2013 година, когато знаем какво причини кабинетът „Орешарски“ с мощната сила на ДПС - мачкаха всичко по места.​

Тогава ГЕРБ беше реална жертва на режима, управляван от Орешарски.

И ето загубата на над един милион избиратели. Това не е случайно. Това е пряк резултат от отказа на ръководството през последните години да поеме отговорност и да чуе критиката на редовите членове и симпатизанти, които все пак са останали в ГЕРБ.​

- Въпреки това ГЕРБ остава първа политическа сила?​
- Да, така е. Но това е така поради факта, че другите са много слаби или липсва консолидация и организация в център-дясното политическо пространство, което действително може да създаде истински политически формат, който да бъде първа политическа сила с над един милион гласоподаватели. Ако това се осъзнае, би било добре. Ако има разум и организация, можеше да се появи реална алтернатива. ГЕРБ на предстоящите избори ще бъде с много по-нисък резултат от всички избори досега.​

- Казвате, че Борисов трябва да обясни публично защо през 2017 г. се договори с ДПС за споделяне на управление зад гърба на собствената си партия и на коалиционните ни партньори. Дали чак през 2017-а става това…​​
- През 2017 година това просто стана видимо за обществото. Реалните зависимости и договорености на ГЕРБ с ДПС започнаха по-рано чрез кадрови решения и мълчаливи споразумения. Това никога не е било обсъждано открито в партията, което е недопустимо за демократична формация.​

Спомням си освобождаването на Младен Маринов, на Владислав Горанов, на Емил Караниколов…​

И това стана на фона на вътрешнопартийни разговори, свързани с ДПС. И Борисов тогава предприе този ход за тяхното освобождаване, защото вече имаше публично оповестяване на тези възможни зависимости и той искаше да отсече една част от тези зависимости, за да може да покаже, че е принципен и отговорен в поведението си спрямо партията.

- Имало ли е министри, свързани с ДПС, в кабинетите на ГЕРБ?
- Самият факт, че Борисов ги освободи, означава, че сам признава за такива потенциални зависимости. Можем да направим обосновано предположение не само за министри, но и за много хора от ръководния административен ресурс в държавното управление.​

- Борисов познава Пеевски от 20 години – цитат от лидера на ГЕРБ. Защо тогава Пеевски щеше да ви вкарва в затвора през 2013-а?​
- Това е важният въпрос. Ако всички бяха партньори, защо точно аз бях ударен с цялата тежест на прокуратурата? Отгворът е прост. Защото отказах да участвам в договорки зад кулисите и винаги съм защитавал партията, спорил съм с Борисов за грешките му, особено за загърбването на структурите за сметка на зависимости от ДПС. Тези процеси не бяха публични, но бяха известни на членовете и структурите в страната. Именно затова заедно с структурите бяхме екип и Борисов се съобразяваше с мен. А това доведе до резултати до над 1,1 милиона гласоподаватели на ГЕРБ до 2017година.​

Делата срещу мен бяха форма на политическа репресия и предупреждение към всеки, който има собствена позиция.​

Виждаме, че в момента това е част от политическите аргументи за оборване на политическите опоненти, когато се включва държавната машина, за да бъдат репресирани политическите противници. Видяхме какво се случи с кмета на Варна Благомир Коцев, който можем да причислим като един такъв случай.

- Върви ли превземане на структурите на ГЕРБ по места от „ДПС – Ново начало“, след като казвате, че такива процеси е имало през годините?
- Убеден съм, че ГЕРБ ще понесе голяма щета на следващите избори, особено в смесените райони, защото Борисов направи голямо отстъпление и даде възможност ДПС да бъде монополист на гласовете по места. Но така и се създава ситуация, която предлага много възможности, защото аз говоря с много хора. Познавам турци, помаци, роми и т.н., които търсят алтернатива.

- За кои райони говорите?​
- За смесените райони – Кърджали, Хасково, Търговище, Разград, Шумен, Силистра и т.н. Това са райони, в които имам много познати и приятели, които не одобряват това, което се случва с ГЕРБ. Мисля, че хората в тези населени места могат да изненадат много от политическите формации, включително ДПС и ГЕРБ, ако видят алтернатива в други политически формации, които могат да защитават техните интереси.​

- Коя партия е по-силна днес – ГЕРБ или „ДПС - Ново начало“?
- Борисов даде възможност на ДПС да изгражда властови ресурс, но без да е участник във властта. А, ДПС използва добре тази възможност. ДПС днес е по-добре организираната партия.​

ГЕРБ е по-голямата, но когато лидерът предава собствените си хора за сметка на друга партия, тя губи боеспособност, мотивация и става зависима.

Това е тъжната истина за състоянието на българската политика. И затова може би Борисов и Пеевски са разглеждали ГЕРБ и ДПС като скачени съдове, гледайки на двете партии през резултатите от последните парламентарни избори, които формираха около 920 хиляди гласа, и смятат, че това е нещо, което им се полага и ще получават винаги. Но аз смятам, че това са величини, които могат да бъдат винаги променливи, а понякога и с много отрицателен знак.

- От "ще устискаме до 1 януари, за да пуснат банкоматите евро", до оставка на кабинета „Желязков“ 24 часа по-късно. Има ли за вас изненада в поведението на Бойко Борисов…​
- Не. Това е добре познат модел – резки завои, противоречиви послания и решения под външен натиск. Това не е лидерство, а управление в режим на паника, без стратегия и последователност. Пример за това е бюджетът, който беше внесен в парламента, оттеглен от правителството и внесен наново. Когато законодателят започна да гледа втория бюджет, който влезе в парламента, излязоха протестите. Тогава Борисов веднага се дистанцира и каза, че той не подкрепя нищо оттук нататък и ще бъде в опозиция.

Това, според вас, държавник ли е? Има ли отговорност към управлението на страната?

Защото до насрочването, провеждането и избора на новите народни представители, след последните промени в Конституцията, имаме действащ парламент и изпълнителна власт, която управлява до избора на служебния кабинет, назначен от президента. Всички са във функцията си да изпълняват това, което е по Конституция. Как няма да подкрепяш нищо?

- Може ли някой в ГЕРБ, дори от най-близкото обкръжение на Борисов, да му каже нещо напротив? Познавате хората около него…​
- Замислям се над отговора на този въпрос… Не, вече не останаха хора, които могат да кажат нещо на Борисов, защото мислят основно за постовете си. Няма кой да се противопостави на Борисов от хората около него. Но, вижте, около Борисов останаха хора, които изпълняват, но не носят пряката политическа отговорност. Примери за това могат да бъдат Рая Назарян, Костадин Ангелов и всички тези, които изброих преди малко. И това е така, защото те никога не са били в режим на опозиция и винаги са били в тази вълна на ГЕРБ, когато партията е била в управление.

Никога не са минали през репресивния период 2013–2017 заедно с редовите членове и симпатизанти.​

Всички хора с характер и собствено мнение просто си тръгнаха, защото бяха или предадени, или обидени.​
Мога да дам примери: Огнян Ценков, бивш кмет на Видин; Владислав Николов, който изграждаше ГЕРБ в Плевен, бивш депутат; Джема Грозданова, дългогодишен депутат и председател на външната комисия, и много други. Тези хора имаха самочувствието да устояват принципна позиция, да водят конструктивен диалог с политическите си опоненти и да защитават интереса на държавата. И между другото това е най-големият кадрови срив на ГЕРБ за последните пет-шест години.

- Отиваме на избори, това е ясно. Как гледате на поведението на президента Румен Радев. Какъв потенциал има той на политическия терен?
- Президентът Радев има висок личен рейтинг и сериозен потенциал да се представи като алтернатива. Като държавен глава той винаги е бил коректив, но на политическата сцена ще бъде в съвсем различна роля – като политически играч. Последните години парламентът направи много промени в Конституцията и законите, за да ограничат президентските му правомощия, но не на президентската институция, а на президента Радев конкретно. Така го превърнаха в жертва в очите на обществото и със сигурност това ще бъде използвано в една негова бъдеща кампания, ако влезе на политическия терен.​

- Да си президент е едно, а да си политик друго. Виждате ли Румен Радев като политик?​
- Точно това са разликите, че едното е да си коректив - в ролята на държавен глава, а друго е да си политически играч. Румен Радев ще използва възможността да презентира през своята кампания, ако има такава, че той е единственият, който не е бил в колаборация в управление на Пеевски. Всички останали, които ще бъдат на политическия терен, са се подпирали или са били в някакви съвместни управленски действия, дори и парламентарни мнозинства – като, примерно, промените в Конституцията, заедно с ДПС. Радев може да го използва това умело. Друг е въпросът какъв ще бъде резултатът от такава негова кампания. Всичко зависи от хората, които ще бъдат с него, от водачите, които ще представи в многомандатните избирателни райони, и от доверието и волята на хората. Ясно е, че хората търсят алтернативи и, ако приемем, че всичко е зло, ще търсят по-малкото зло и ще се опитват да припознаят тези, които не са били обвързани през последните години.​

- И ако трябва да обобщите съществуването на парламента, как ще го охарактеризирате…
- Парламент без реална власт. Истинските решения се вземат извън пленарната зала, а народните представители често са сведени до статисти. Това подкопава доверието в демокрацията. Това, което наблюдаваме през последните месеци и години – изказванията им от трибуната, обидни нападки към политически опоненти, не гради авторитета на парламента, а руши страховито доверието в него. Дори външният им вид и поведението принизяват институцията, в която представляват хората, защото са избрани. Само по себе си това дава отговор на много въпроси за състоянието на парламентарната демокрация.